автор: osi4kata

аз съм грешна до кокъл
и щастлива до лудост
във житейския покер
праведниците губят
тази вечер е чудна
и луната е медена
и щурци недолюбени
свирят песен последна
и житата са равни
няма полъх на вятър
тишината е паднала
над града
тишината
е която ме носи
през житата на времето
крехконежна и боса
свята
грешна
нетленница
три лица и душата
сянка на месечина
имам цвете в косата
през стени ще премина
ще премина през клади
през разкъсваща болка
през неистова сладост
и ще вярвам дотолкова
че когато загубя
през сълзи ще се смея
и до смърт ще се любя
с тищината на кея
призори ще възкръсна
като стрък във житата
нежнокрехка и дръзка
сянката на луната