автор: mi_me_to

Не си ми липсвал от толкова отдавна,
някак се спотайват гласовете.
След вятър на случаен празник,
животът ни издухва, но тече си.
Не си ми липсвал от толкова отдавна,
а посивя морето,
следзимно и ядно,
се изсипва по брега,
с недоизбелените си надежди.
Вървях...
По ходилото ми набъбва плаж,
с ивица за всичките ни срещи,
където залезите по мираж
от видяното как в очите ми изглеждаш,
зацапват в синьо.По- големите вълни,
доплувай, в съня ми нежно,
на брега ще сме сами...
Там ще вярвам , че те има,
и мен ще вярвам че ме има,
там където...
Нямам възраст, нямам плът,
само любов съм,
само в сърцето...