автор: kasiana

Дом далече от земята
с квадратура пет по пет.
И добре, че са стъклата
сред панелите отвред.

Долу нейде, сякаш в бездна,
скърца нощен автобус7
преминава и изчезва
с мигновения си трус.

Гледам, слушам...Носталгично
чувство ражда се у мен:
тъжно, мъничко комично -
блян по слънчев детски ден.

х

Лято в родното ми село,
пеперуди, бент пенлив,
тиквено листо над чело,
бивол, обедно сънлив.

Сред реката, от махлата
рой деца цамбуркат с вик.
Идва баба, във ръката
със коприва за камшик.

По брега подскача смешно
и главиците брои:
- Боже, сякаш, че са леща!
А едно къде се скри?

А пък аз през върбалака
зад гърба и се тая...
Детство волно! Жаба кряка.
Мак ми смига сред нивя...

х

Дом далече от земята.
зад вратата няма двор.
И не влиза от полята
лъх безкраен на простор.

Синовете ми се будят
и с компютърни игри
в космоса препускат лудо
в стаичката три на три.

Бързо слизам с асансьора
към земята, там под мен.
Тя е жива, топла, хора!
Ний сме вече с нрав студен...

1998 г.