* * *
Бели... бели къщите
същински перли
се редуват
със зелените кипариси
край пътя
небето синьо... синьо
се прелива тихо
със морето
кротко легнало
като в тепсия
вечерите... топли... страстни
в черните очи
се крият
на момчето от таверната
на Ясос,
а нощите... горещи... потъват
в охладено узо
под звуци на бузуки
в малките крайморски
кръчми,
а утрините тук са тихи
пасторални
с аромати на кафе
на топъл хляб
и печена канела...
Далеч от Халкидики
кротко крача
под липите към дома си,
а душата ми танцува
все още... онова сиртаки...
МУЗИКА>>> Sirtaki, (Zorba el griego) - André Rieu