Аз съм прилепът, който нощем
обитава вашите сънища.
Здрачът има си тяло - кльощаво,
кадифено, графитено...Всъщност,
светлината убива. А именно
нея свикнахте да превъзнасяте.
На стената вися и се свивам,
и трептя като жица на вятъра.
Любовта ми - по вашия слух -
като скъсана струна все дращи.
И не чувате как я изпращам -
в телеграфен стил, по ултразвук.