автор: fey

На четири години Гошко вече беше наясно, че момиченцата не са като момченцата, но искаше да се увери, по-точно искаше по-обстойно да разгледа онова непознато нещо, с което момиченцата се отличаваха.
Беше лято и децата тичаха по гащички в общия двор. Гошко си беше набелязал двегодишната Ани и кроеше хитри планове как да я накара да си събуе гащичките, за да може да разгледа спокойно интересуващото го. Разбира се майка й не трябваше да види, а хлапето не трябваше да се усети, че прави нещо нередно.
В единия край на двора някоя от домакините на многолюдната къща беше забравила голям леген. Гошко бързо съобрази, че това е удобно скривалище. Огледа се. Други деца нямаше, а майките шетаха в кухните и от време навреме надничаха през прозорците, за да проверят всичко наред ли е с децата. Беше подходящ момент. Ако някоя майка се провикнеше, Гошко щеше да се обади: “Тук сме” и всичко щеше да утихне. Значи сега трябваше да привика Ани.
- Ани, виж, ей там има един интересен леген. Хайде да идем до него.
Ани за миг се поколеба, но баткото я хвана за ръка и я поведе. Стигнаха да дълбокия леген, който стигаше до гърдичките на Ани.
- Хайде да се скрием вътре – предложи Гошко.
Той беше едро и силно момченце. Приклекна, повдигна Ани, и я прехвърли в легена. Тя се огледа тревожно, но в следващия миг Гошко също влезе.
- Е-ха – възкликна подкупващо той.
Гласът му беше малко неестествен. Момиченцето усети това и се почувства несигурно.
- Хайде да си свалиш гащичките!
Ани буквално зяпна от изненада. Усещаше, че правят нещо нередно без да е наясно какво. Гошко не се предаваше.
- Срамуваш ли се? Я виж!
Гошко сръчно смъкна гащичките си до коленете.
Ани закова поглед в непознатия и неподозиран момчешки орган. Замря и остана дълго неподвижна сякаш някой зъл вълшебник я бе докоснал и омагьосал. Какво е това, което имаше Гошко? Съзнанието й попиваше всяка подробност. Долу ниско на коремчето имаше дълбока гънка, после мястото се издуваше и накрая се удължаваше. Ели недоумяваше. Какво беше това? И зад него висеше нещо друго, нещо топчесто.
- Разгледа ли всичко? – извади я от вцепенението гласът на Гошко.
Момчето се чувстваше голям батко, който владееше положението. Беше горд, че има с какво да изненада симпатичното хлапенце. А сега беше негов ред да види!
- Интересно ли беше? Сега ти! Хайде, покажи ми! – настоя той.
Ани се почувства неловко. Нещо й подсказваше, че не е редно да са тук и е да се оглеждат. Но в същото време някаква неосъзната справедливост я подканяше и тя да направи като Гошко… Защото и той…
Ани хвана с пръсти ластика на гащичките си, изви срамежливо глава вдясно… после ги смъкна… Изправи се и остана известно време с извита глава, забила поглед надолу и колкото може по-назад… Не се интересуваше от реакцията на момчето. Усещането за нередност я правеше неспокойна. Цялото й същество искаше да избяга и тя бягаше, бягаше, бягаше… с погледа си.
Гошковият глас отново я върна в реалността.
- Хайде, готово!
Той беше свършил с оглеждането. Внимателно й помогна “да се облече”, а после и да излезе от легена. Затича доволен и безгрижен към къщата и забрави за нея. Тя тичаше след него, но се чувстваше изоставена и пренебрегната.
Никога по-късно не можа да си спомни как и кой й е обяснил за разликата между мъжете и жените. Как е реагирала? Дали го е свързала с преживяното в легена на две години и половина.

По-късно като девойка, а и като жена Ани се чувстваше некомфортно, когато останеше насаме с някой от другия пол. За нея това беше необяснимо. Тя се упрекваше, ядосваше се, повтаряше си, че е нелепо… Голям човек е… Дори когато беше с някой харесван и желан младеж, тя се чувстваше неспокойна, несигурна и неадекватна. Без да разбере обръщаше глава и мислено бягаше, бягаше… Някъде дълбоко в подсъзнанието й беше заложена програма – ако си с някой от другия пол, той ще те накара да направиш, каквото иска, а после ще те забрави. Винаги, когато беше насаме с някого, поведението й се ръководеше от това неосъзнато правило и тя предприемаше своето вътрешно бягство. Така се разминаваше с мъжете, които харесваше, и въпреки че имаше взаимно привличане, не можеше да се отпусне и да постигне пълноценна интимна връзка.