автор: whitehart

Захапа ме...Жестоко и неумолимо.
Нападна от засада,без преструвки.
Зад мен вървеше дълго...Цяла зима.
Понякога изчезваше. Тя бяга от целувки.

Преследва ме...Докосва ме с мълчание,
и в тъмните ми настроения се носи.
Към мен не храни капка състрадание.
Тормози ме... Със хиляди въпроси.

В леглото ми се крие. Вездесъща...
Обсебва нощите. По-ярка от луната.
С измамна близост нежно ме обгръща...
Омръзнала ми е до болка... Самотата...