Според написаното в “Джагфар тарихи”под натиска на хазарите в българската държава възникват противоречия между синовете-наследници на кан Кубрат.
Престолонаследникът кан Бат Баян е бил вероятно склонен да стане васал на хазарите.С това не са били съгласни останалите братя и чичо им Органа.Той заедно с третия син Аспарух предприемат военни действия срещу Бат Баян.Подпомогнат от хазарите Бат Баян успява да отблъсне нападението,но той и останалите под негово управление българи остават под върховенството на хазарската държава и постепенно са асимилирани от нея.Междувременно Органа умира,а Аспарух начело на основното българско племе оногхондурите се изтегля на запад,запазвайки част от бащините си територий до р.Днепър и се укрепява в Онгъла.С това Аспарух премества средището на сараката (древнобългарско название за държава и войска) в западна посока, без да къса връзката с държавното обединeние на покойния си баща.Вземайки под внимание тези данни, които са видими и лесно проверими, трябва да се скъса с неоправдано подценяващото древната ни история становище, че началото на България е поставено през 681 г.
Вторият син на кан Кубрат,Котраг заедно с водените от него българи се установява в поречието на реките Волга и Кама,като основава най-голямата по територия българска държава-ВОЛЖКА БЪЛГАРИЯ.По късно волжките българи приемат исляма,водят непрекъснати войни за оцеляване с татарската “Златна орда” и по-късно с Руската държава.Покорени са окончателно през 16 в. от руския цар Иван IV-Грозни.Вследствие на това 500-тин знатни български фамилии приемат християнството и се вливат в аристокрацията на руската държава.Между техните потомци са много от изтъкнатите руски пълководци,писатели,боляри и даже царската фамилия на Романови.Такива са Суворови,Котузови,Тургеневи,Елцини ,Ахматови и редица други.
По-малките братя-синове на Кубрат се заселват в Панония,откъдето по-късно Кубер се установява в Македония,където създава своя държава ,паралелно с тази на Аспарух.В началото на 9-ти век двете държави на Аспарух и Кубер се обединяват.Другият брат Алцек след много странствания достига до Италия ,където и до сега се откриват фамилии и местности с името на неговите българи.
Ще завърша с думите на великия българин Паисий Хилендарски:Българино,знай своя род и език и не се срами да се наричаш българин,защото и ний сме дали нещо на света!
Л и т е р а т у р а
Бакалов, Г . Историографски проблеми около ранната история на евразийските българи. // Български
векове, 2, 2000.
Бакалов, Г . Отново за хипотезите около произхода на българите. //Български векове, 3, 2001.
Бешевлиев, В . Първобългарите. Бит и култура. София, 1981.
Българи и арменци . ИК Тангра-ТанНакРа, София, 2003.
Българите. Атлас ИК Тангра-ТанНакРа, София, 2001.
Вернер, Й. Погребалната находка от Малая Перешчепина и Кубрат – хан на прабългарите. София,1988.
Добрев, П. Прабългарите. Произход, език, култура. София, 1991.
Добрев, П. Каменните надписи на прабългарите. София, 1992.
Добрев, П., Добрева, М. Древнобългарска епиграфика. ИК Тангра-ТанНакРа, София, 2001.
Добрев, П . Произход и прародина на българите в светлината на комплексни данни. //Български векове, 1,
1999.
Дуйчев, Ив. Именикът на първобългарските ханове и българската държавна традиция. //Векове, 1, 1973.
История на Българите. Т.І. От древността до 1600 г. София, 2003.
Москов, М . Именик на българските ханове (ново тълкуване). София, 1988.
Подбрани извори за българската история . Древните Българи и земите на Балканския полуостров до VІІ
век. Т.І. София, 2002.
Проблеми на прабългарската история и култура. София, 1989.
Степанов, Цв . Светът на средновековните българи. Между реалното и въображаемото. Фотоника, София,
WWW.sarakt.org ,http.protobulgarians.com,WWW.youtube.com/machtwille,http.persiangb.blogspot.com