автор: frezija

Побеляват пространствата мои,
обитава ги само печал.
Дъждове, урагани, порои
вече няма. Така ми е жал!
Няма мълнии, няма пожари,
страсти, орбити, птици и хора.
Побеляват, защото са стари,
не на възраст, ами на умора.

Не от сняг, побеляват от болка,
изтъняват, смаляват се, мили!
Аз пропадам, остава двуколката
дето кара живота насила!