Fortuna Imperatrix Mundi
В очите на Нерон Рим извива огнени езици.
Конвулсиите на нощта,
запрегнали страха,
препускат на червени колесници.
Небесата дрехи раздраха,
заваля дъжд от жертвени гълъби.
В храма на Юнона оплакват съдбата -
жаден, Марс бозае от криворога Луна.
Тибър влачи смърт на черни талази -
прелива от мъка, задавен във плач.
На арената, в Колизеума пуст, кънти като ехо:
Ave Nero! Ave Nero! Ave Nero!
Готовите да умрат те приветстват!
Покрити със слава войни от далечни земи,
в лабиринти от мрак се състезават.
Жребият е хвърлен. Коварни зарове тракат -
сляпа, съдбата решава кому живот да даде,
кой няма да види Слънцето.
Очите не виждат, ръцете - свити в юмруци,
гладиаторът знае само едно - утре!
Нощта отваря решетъчна паст,
очите на гладиатора раждат деня -
арена на страст.
Заслепен от светлина, застава в средата;
здраво хванал меча - готов е със чест
да срещне смъртта или да извоюва победа!
Не зависи от него! Той е статист
в пиеса на преситен от оргии аматьор.
Отегчен, Нерон вдига ръка за начало -
започва играта:
Кръвта е червена, небето синьо -
тълпата доволно реве!
Животът се лее като вино.
По пясъка жълт на арената
се пресичат следи на хора и на зверове;
дебнат се, разменят си ролите.
Изкусно нанасят удар след удар.
За някой къшей хляб, за други - слава! -
Кому Нерон ще даде?
Ave Nero! Ave Nero! Ave!...