автор: iar

Глътнах си езика.
Езикът ми се развърза,
отиде някъде надолу
и повече не се видя...

Пепел ми на езика!
Кой знае сега какви ги говори!
Кой знае сега
какви ги разправя наляво-надясно!
Като знам
какво съм го карал да прави...
Езикът на Айнщайн
също е правил неприлични неща!...
Но неговият може, защото е гениален.
А моят език, макар и остър,
е много тъп...
Тъп, тъп, тъп – и плосък като морски език!
Толкова е тъп, че понякога мълчи като риба.
Езикът ми е грапав като писия.
Езикът ми е вкусен като калкан –
на върха на езика ми
е твоето име, любима!
Може би затова си глътнах езика.
Да, глътнах си езика...
Трябваше да си държа езика зад зъбите.
Трябваше да не си отварям устата.
Трябваше...
Език мой – враг мой!
Глътнах си езика
и сега говоря с корема си...