послеслов на забравеното
И ето, бурите
се разбесняха
безумно луди
гащите си вяха,
и ето, пролет е навън
и гръмна гръм ...
и блесна звучен звън.
Във гъстия туман
Слънчо е приспан!
А пролет е и
вишни пак беряхме,
пристигна и тоз Май
със меден звън.