автор: kasiana

Припалва баба привечер огнището…
И дядо пристига с песен през Чуката.
Развива той бавно на прага навущата,
напива вода от котлето на куката.


Шумулка на бента реката немирница,
Припяват я звънко щурците в къпините…
А дядо разказва смешки за бирници-
от старото време, отдавна отминало.

В косите ми кацат кротко светулките
и едри звездите в небето изгряват.
Луната сред тях, като гиздава булка,
главата си гордо в простора изправя.

В паниците пъстри боб баба разсипва
и сядаме тримата в кръг край ястача.
И звездната вечер от радост прелива,
като превтасала бяла погача.

• ястач – софра