автор: papacot

Не е прието
на обесения
да се говори за въже.
Той
жив е там,
но днес е
някак... неглиже.

Не е облечен в бяло.
Родината не плаче.
И няма даже гарван
на гроба му да грачи.

И зимата не пее
злокобната си песен...
Приятелят се смее.

Дори не е обесен.