Така реката ни заля,
че станахме вода в морето
и струйка лъч от светлина
не може никак да ни свети.
Наоколо е тишина,
покълнала дълбоко нейде
и само някъде сълза
прелива с устрем към морето.
Бучи безстрастен водопад
на устрема поел живота
и бълва веселия свят
една неистова голгота.