автор: zinka

Сърцето днес - строшен олтар.
И не признава чувства.
Сърцето ми е днес бунтар
в десетото изкуство:

Изкуството на две ръце-
отпуснати и неми.
Какво очакват , откъде -
изобщо не им дреме.

Сърцето вие и тръби!
Молитви то не иска.
То иска бури и звезди
и ураганен писък!

И гръм и огън - да руши,
да изравни с земята
това което му тежи,
(поне, което смята.)

Ръцете – за какво са те –
безлични и несмели.
Умът кошове им плете-
да ги зарови цели.

Щом не желаят, щом скърбят
без вяра и надежда,
за тез ръце – едничка смърт,
сърцето им отрежда!

Уплашиха се – две ръце.
Присвиха пръсти, длани.
Погледнаха- над тях лице.
Усмивка и закани.

Потриха се една в една..
Сега – аплодисменти!
На работа! И без шега-
и без капели-шменти!

Без али-бали щуротии!
На работа! Па кОням!
Понасям се! Животе – дйии !
Че времето ме гониии…