автор: olentangy

Търкулнатите камъни на делника,
идилията проста на врабците,
стрък красота /семейство сложноцветни/,
понякога издишват моя ритъм.

Наученото натоварвам в кораб
от вестник и го пускам по водата.
Вместо измислицата свята - помня
оголената същност на нещата.

Далечно плаване - за мъдри мисли,
за книгите, прочетени до края...
Една луна - като лимон изстискан -
да обитава празната ми стая...

Дано накрая стигна до мравуняк,
да сложа пръстенче от водорасло,
и - празнично, необратимо, лунно -
до детството отново да израсна.