автор: iar

Идеите се носят във въздуха.
Плавно се реят в него като огромни скатове
или се стрелкат за миг, бързи като щуки...

Поетите
всеки ден ловят идеи.
Има плахи идеи,
които, щом ги доближиш, побягват.
Има опасни идеи, които убиват.
Има малки идейки, които плуват на ята,
има и самотни идеи, които се срещат рядко
и на голяма дълбочина...
Има идеи, подобни на китове,
има и още по-големи идеи като Белия кит,
загадъчни и неуловими...
Има хищни идеи,
които изяждат други идеи,
а има и толкова глупави идеи,
че просто молят да бъдат изядени на закуска!...
Има страшни идеи.
Има странни идеи,
които никое въображение не може да измисли.
Има стари идеи, истински вкаменелости,
оцелели през вековете.
Има и нови идеи,
които утре ще завладеят целия свят...
Има безумни идеи – те са най- търсени!
Има и умни идеи, които са пълна скръб.
Идеите се носят във въздуха...
Всеки ден поетите ловят идеи,
а после ги продават.
Има ценни идеи,
които струват много пари.
А има и идеи,
за които никой не дава и пукнат грош...
Някои идеи сам много вкусни!
Но някои идеи са отровни...
Далече в този океан от идеи,
от своите самотни кули,
високо в небето,
поетите ги ловят...
Перата на поетите са като копия,
като харпуни!
Някои идеи са малки,
други са големи...
Ето, аз хвърлям моето високо нагоре
и уловената идея
е вече на върха на перото ми!
„Любима, имам голяма идея –
как да променя света!”
Звъня и всеки ден, точно в пет и половина,
за да я чуя...
„Майната му на света, казва тя,
щом сме разделени!...
Кажи, кога ще бъдем заедно?”
„Само за това, мила, все още
нямам идея...”