Сестра на сенките и самотата,
понякога и аз решавам да живея.
Измислям си стобузест, буен вятър,
та сенките от сянката ми да отвее.
И сълзите в душата измълчани,
като грижовен брат да ми открадне,
да ме погали с топлите си длани
и ме приспи като дете, за обич гладно.
Но и в съня, пак сойката отсреща
замеря ме със жупели от дива завист-
боде ме и пече ме в адските си пещи,
съсипва крехкото ми тленно здраве...
Сестра на сенките и самотата,
понякога и аз решавам да живея.
Тогава се превръщам във кантата
и срещу сойката мажорно пея.
09.05.2009 г.