автор: Agaq

Улици,
с карфици нежност на ревера.
Нощта прокапва
между тях.
Ухаят
на "ленор" балконите,
колите се надбягват в тъмното.
Намигат им витрините,
потракват токчета,
вятърт изсвирва като стар локомотив.

Усеща я по мириса на кожата,
гърдите й са същите,
къдриците...
Захапаните пълнолуния изстенват,
кръвта - адреналин.

Събужда го капчукът на разсъмване.
И чашата с уиски.
На земята.
Маха, киска се и го изпраща.

И този ден ще бърза
да не попадне във задръстване
един крадец на мигове...