Когато протегнах ръка
да отворя вратата...
Тази същата– стара,
натежала от обич врата,
и подивяла лозница
над мене заплака,
и ръждясала тел
ми захапа дланта...
Аз разбрах,
колко много бях закъсняла,
чак прогнилият праг
се озъби на ,,две".
То...детството мое
е тук остарявало,
с нацъфтялата круша,
но...без мен.