автор: kiart

Все още намахани лели, нахакани чичовци,
боси безделници, свежо небръснати типове,
сънливи, полуподивели предприемачи; отскубнати
от пиесите на Уилямс (защо не и Пинтър) характери,
с жълти чадъри и вкус на бадеми в устата,
с прах по реверите, с пчелен клей в мислите,
страдащи от безсъние дебели самотници,
придворни драскачи, талантливи естественици,
о, я стига излишества и епитети и без това
вие сте вие и нищо различно и повече,
но е достатъчно, много е, всичко е даже:
в залеза на зрелостта си подслушвате утрото,
за да посрещнете изгрева на старостта.
Вие се смеете тихо по пътя към детството -
толкова тъмно и страшно е чистото синьо.