автор: Jipsy

Всички хора порастват все някога. Когато това стане много неща се променят. Ще ви разкажа за отражението, което виждам всяка сутрин в огледалото и си казвам...
"Това наистина ли съм аз?!"
Изглеждам като кукла от витрините на някой лъскав магазин.Светло лице,мека кожа,блестящи очи... Но в очите няма живот.Защо така се получи?Хората ме гледат и се радват на красотата ми и си казват,може би с малко завист:"Тя е красива,сигурно света е в краката й.Сигурно няма никакви проблеми-то... такива като нея нямат проблеми в живота." Но те не знаят... Никой не знае,че красивите жени са най-нещастни.Те са харесвани и желани,но не и обичани.Те са просто използвани.Всеки се радва,ако е с хубава жена-хвали се пред приятелите си,фука се насам-натам и се мисли за много велик.Но дори не се опитва да разбере какво става в душата на човека,който стои до него.Не го и интересува.За него е важно всички да го видят в красива компания и да му завиждат.Някога бях чела "Графиня просякиня".Някои от вас може и да са я чели-много хубава книга и много смислена.Там се разказваше за една графиня,която заради любовта си се отказва от всичко-от замъка,от баща си,от всичко.Само заради един негодник,който се оказва,че е един непознат за нея.Същият този човек след време ще се опита да вземе и дъщеря й.И единственият човек,който я разбира и остава с нея е слугинята й.Тъжна история.Но много вярна.Скоро се разделих с едно момче,с което мислех,че ще прекарам живота си.И аз като графинята се отказах от много неща заради него.В последствие се разбра,че дори не го познавам.Но уви,в живота е така.Сестра ми един ден ме попита:"Какво би променила в живота си,ако можеше?"Казах й:Нищо.Защото според мен човек се учи от грешките си.Аз със сигурност се уча от своите.Иска ми се да намеря човека,с който да бъда завинаги и който да опозная,Този,който няма да ме предаде и ще се интересува от вътрешното ми състояние и няма да ме приема като кукла... Иска ми се да вярвам,че има такъв човек в света и ме търси.И знам,че рано или късно някъде ще ме намери и ще изтрие сълзите ми.Само не знам докога мога да чакам.Колко още неща ще трябва да преживея?! Но аз съм силна и ще успея.Поне се надявам...