в малък фотьойл излегнала снага
поглеждам мрежестото перде
виждам малките вечерни жабки
танцуващ рак на стълбата
а тихия дунав си тече
малко тихо и задрямващо селце
целофанена нощ
разшумолява звездния фон
хиляди плеяди над нас се сипят
а после с шнурче мързеливче
угасих очите
като в камина изпочупена
редят се боровите клечки
смолисти постели
в гори промушени
пазително напяват
на ни на
П.С. Много хубаво се спи край реката, с прекрасния залез.