автор: milcho

Права си Касиана,

Не може да съм прописал от август 2007. Казваш, че талантите ги надушваш,
отдалече : ) В моя случай мога само да съжалявам, че не си ми била учителка.
Много съм талантлив Касиана и това което ще прочетеш по-долу потвърждава 100% това мое твърдение: )

Учителката ми от първо отделение се казваше Димитрова. Тогава се научих да пиша буквите. Най трудната буква за писане ми беше буквата „о”. Буквите ги пишехме на едни тетрадчици със специални редове. Предназначени само за писане на букви. И с О-то не ми вървеше. О-тата ми излизаха, като картофи. Много се дразних от това сравнение. Дядо ми беше зарзаватчия. От дребен бакалин преди Девети, след Девти-Девети стана „Плод Зеленчук”. Това много ми тежеше по-късно, че дядо не е някой важен чиновник, зъболекар или началник, а е обикновен главен-продавач в „Плод Зеленчук”. И нищо повече от картофи нямаше в магазина. Та когато, с усмивка и смях вечер в къщи ми проверяваха домашните и казваха, че буквата ми „О” прилича на картоф, и особено голямото-главното „О” , много ме беше яд. И наблягах на писането на „О-то”. По долу пак ще стане дума за това и сами ще се уверите при желание.

Във второ отделение учителка ни беше Такова. Елена Такова. Запомнил съм я по две причини. Беше млада, много млада и красива и второ бързо стана бременна и излезе в декретен отпуск, и я смени една друга учителка през втория срок на втори клас. Но в трети клас Такова пак се върна.
В трети клас ни съединиха с момичетата. До тогава бяхме само момчета. Втора мъжка гимназия!! Много се гордея, че съм възпитаник на тая престижна Софийска гимназия.
ІІ-ра МЪЖКА! Как звучи само, Касяна! Като „Мъжки времена”!
Гордея се и по две причини – единствено ние имахме плувен басейн (никога не плувах в него, но щерка ми Юлия го ползваше и се научи да плува) и другата причина са елитните преподаватели, които ни учеха и особено, че там се е учил и Джери Джорданоф!
Асен Христов Йорданов.
виж

* * *

И както се сещаш Касиана, и както ти бях обещал, а и на Зинка, вече го показах оригинала на това писмо, го намирам! Моето първо писмо. Началото на моята графоманска практика. Едни сгънати на 4-ри стари изпокъсвани листчета от някаква тетрадка. Едно окапало листо от дървото на моите детски спомени.
Запазено в документите на татковата чанта, но в папката на майка ми. И не вярвам на очите си. Моя почерк - с тия о-та и с една рисунка на новогодишна елха. Ей тук ако се отплесна ще напиша наистина „Война и Мир” и Мина, ще ме попилее, че я тормозя с подробности, и че не съм конкретен, и че съм понякога много разточителен, и че не сбивам тия мои пусти обяснения, та да си дойдем на думата по-овреме...:)))
И няма да съм един лъчезарен лъч в този сайт, а един най-обикновен графоман!

Та затова давам по долу само текста на писмото. С хиксовете в скобите е обозначен текст, който е писан, но после зачертан – явно съм имал и тогава накъсан мисловен процес, подклаждан от силни емоции. В същност може сами да се уверите тъй като оригинала е сканиран и е достъпен на този линк.

19.ХІІ.54 г. Мили татко,
От както (хххххх) отиде
на „Слаковци” мене ми е
тежко без тебе. Пиша ти
при гости. (хх) Дойдоха ни
гостите чичо Драгомир и Маре-
то. Вие какво (хххх) правите.
Ние сме добре. Леля Да-
на какво прави какво прави
и лелинчо Перван. Татко
ние с Марет о иска х ме да
излеземе да си поиграеме
на вънка но майка (хх) не
ми даваше. Аз на стоя (хх)
вах и тя ме наби а аз се
мушнах под кревата и
дедо ме извлече из под
кревата и едвам не ме
наби и си (хххх) сдър
жа яда. Много поздра-
ви от всички а най мно
го от Милчо.

(следва картинка на клонче от елха с една камбанка)

Под него голяма рисунка на една цяла елха с дебел ствол, пищно разклонена и украсена със запалени свещи, топки, играчки и горящи бенгалски огньове и най-отдолу пише категорично:

Искам отговор!
…

В заключение Касиана само ще добавя две неща:
Първото е, че ви уважавам и няма тук да коментирам текста и нюансите на това писмо.
Но друг надали ще може да го стори така добре вместо мен, понеже не е навътре в нещата. Та обещавам при по-късни публикации по-този повод да обясня един или друг нюанс по-подробно. Пък и може и някой да пита нещо.
Второто е, че оттук-натам вече съм документирано пишещ, от на 9 години (трети клас) Графоман.


Милчо КИРИЛОВ

BG, 2009-05-06 01:05 ЕЕТ