автор: felisia

Ще те лъжа , дяволите да те вземат!
Поредна нощ ще се измислям по-различна.
Когато себе си съм била - не ми вярваш,
когато се преструвам - ме обичаш.
Ще ти разказвам , че обичам другия,
че само с него се разливам , като лава
а ти ще стискаш своите юмруци
с гнева си можеш да изпепеляваш.
Ще ме намразиш , че съм лесна и коварна,
че чопля със отверка във сърцето ти
умишлено да ти отворя рана,
а после с другия да ти се смеем.
Това го вярваш , колко ти е лесно!
Направи от душата ми чудовище
и колкото по-тежко те ранявам
неистово ме искаш в свойте нощи.
Когато нежно съм притихвала в ръцете ти
и моите очи са те обичали,
когато и сърцето си съм давала
ти повече от мен си се отричал.
Разминахме се .Свърши се. Завинаги.
Остана ми вкуса на болни устни
прехапвани до кръв , за да не викат
когато приказката ми напусна.