автор: KARMA64

Завърнах се
изрових се от пепелта
отърсих се като бездомно куче
не зная как, защо ,какво се случи

а и не питам времето е спряло
нощта е моето прозрачно наметало
сънувам черно бяло
неинтересно, безвъзвратно остаряло

събудих се пропъдих страшния кошмар
и пак озъби ми се самотата звяр
отърсих се от стария товар
захвърлих дрехите си в крина стар

и бавно пак по пътя си закрачих
тъй дълго аз в канавката се влачих
на закачалката душата закачих
и със сърцето се опитах да напиша този стих
дали сгреших......