Два града във мен приютих.
Два града – на две ме разделят.
В единия аз се родих,
а друг ми разстила постеля.
Два града живеят във мен.
Единият сутрин ме буди,
а в другия с дъх запленен
препускам във сънища луди.
Когато се връщам назад
в единия - детството мило
и мама, и родния праг,
изпуснато детско хвърчило...
А днес сред житейския ад
с приятели, дом и семейство
прегръща ме в другия град-
на моя син пъстрото детство.
И лутам се - тук, после там.
Два града – на две разделена.
И вече къде съм незнам,
и себе си как ще намеря.