автор: KARMA64

Във вихъра на дивото ни щастие
Случаен облак си изплака горестта
Покълнаха от неговите сълзи
Странни семенца

На първото му викаха съмнение
Дали ,защо ,къде и как
След него пръкна се и
Чуждо мнение
Премаза щастието като влак

И ревност там през почвата проби
На слънце се изтегна и зачака
Да се развихри тя
Ако ли не сполучи влака

Накрая се показа и раздялата
Измъкна се из под земята цялата
И щастието мигом раздели
На две ,на три
и с остър нож го сряза
Прогони го като проказа

След нея пък поникна и омразата
Срази раздялата
Погуби ревността
И гордо своето знаменце развя