автор: kasiana

Когато се прибра в Селенията си, Тангра спря пред една огромна златна сфера и я отвори. Това бе вратата към Рая, където Иисус, Дева Мария, Ангелите и Достойните Пречистени вършеха своите добротворства за земните хора. Приближи се до Иисус и за кой ли път в сърцето му се стрелна огнена светкавица.
Синът му пак бе поел върху себе си чужди грехове и целият кървеше. «Права е Светлата Жрица! – каза си той – това вече трябва да спре. Всеки да си плаща сам за злото, което е причинил !»
Тангра вдигна поривисто десница, от която към Иисус се стрелна бяла светлина. Тя го обгърна и след миг кървавите рани се затвориха.
- Защо Великият ми Баща днес е благосклонен към мен! – попита учудено Иисус.
- Не аз исках Твоето мъченичество, Синко! – каза Тангра. Бдях над теб неотлъчно до тридесет и третата ти година. Но когато преди повече от две хилядолетия се наложи да спасяваме с Ангелите орлеините от съзвездието Полиелей, тук, приел моя образ, влязъл Богът на Чернозвездната вселена. Той вселил в част от еврейските родове на Земята свои представители, за да не се сбъдне пророчеството на Върховната Жрица на Боговете, че с Твоето раждане, ще настъпи междувселенски мир, но заедно с това и техният край.
- А след като разбра истината, защо не промени съдбата ми? – попита Иисус.
- Защото Ти сам беше я избрал, независимо, че вместо с мен , преди да предприемеш последните си стъпки на Земята, си разговарял с най- злия ни враг. Дойдох, но беше вече късно… В Евангелието си, посветено на Теб, Матея е отразил най-точно бащината ми мъка:
«51. И ето, храмовата завеса се раздра надве, отгоре надолу; Земята се потресе; и скалите се разпукаха;
52. и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха;»
А преди това от шестия до деветия час затъмних Слънцето с надеждата, че еврейските родове ще разберат знамението и ще те спасят. Но повечето от тях се оказаха обсебени от чернозвездните иновселеняни. А дори и Бог няма право да се меси в работите на Съдбата.
- А защо сега реши да се намесиш? – тихо попита Иисус.
- Защото Светлата Жрица на багатурите миротворци, която предпочете да я превърна в невидимо неутрино, за да изпълни мисията си, ми съобщи, че е надникнала в Книгата на Съдбата и е прочела, че краят на Твоето страдание изтича в този ден, в този час, в този миг.
Отсега нататък ти си кан сюбиги на багатурите миротворци на нашата Вселена! Ти изучи човеците, страда заради техните грехове, но сега трябва да станеш предводител на най-елитните ни бранители.
Защото скоро ще настъпи часът, когато ще трябва да ме заместиш.
Така иска Съдбата.

2.05.2009 г.

( Следва продължение )