автор: tiamat

Пораснах ли,
или единствено умрях
от болката?
От търсене на Истини?
Не я откривах, окована в заявления,
прилежно сгъната във чекмедже "за утре!"
Когато режеше очите ми,
с полулуни,
ти всъщност не обеси ли вселените,
за да заровиш спомени?
Пораснах ли...
докато гледах,
че рибите в аквариума пораснаха,
и ще умрат,
но без да са пораснали очите им.
невиждали реки?!
...или единствено умрях,
но не в дълбоката прободна рана,
а в грапавото съвкупление на въздуха
с оголеното ми до вени тяло.
...в борбата за една илюзия...
за куха форма...
Обеси ли очите ми
или пораснаха
и ще умрат-отворени?
Загледани към чекмеджето,
където ме заключи-
при стари вещи с етикетче
" Няма смисъл"
Реката ли преплувах,
и растех с размер на водопадите,
при удар от високо
или единствено умрях
във себе си,
когато счупих стъкленото тяло
на илюзиите
и се разлях по пода на реалното.
Пораснах ли?
И рибите в аквариума пораснаха
И ще умрат,
но без да са пораснали очите им,
невиждали реки.