автор: princesanebesna

"Всички ние сме временни странници на тая земя. Всеки от нас ще погостува тук колкото му е отредено от Бога и след това ще умре, непременно ще умре. Смъртта ще ни отнеме и къщите, и градините, и полетата, и имота, и нашето тяло. Единствено душата с нейните дела, добри или лоши, ще отиде във вечността, където или ще пребъдва в постоянно блаженство, или ще бъде подложена на постоянни мъки, плач и стон. Нека поговорим за това как да се спасим" св. Игнатий Брянчанинов
Когато тя се влюби за втори път в живота си, нито за миг не помисли, че два пъти за това е много. Реши, че е благословена. Реши да повярва и да се бори.
Когато той се осмели да я приближи за първи път и попита - дано не те обидя, но мисля дали да не отидем на пица или в най-близкия хотел? - тя просто каза: отиваме на пица (а после съжали - боже, защо го изрекох. защо си мисля, че няма да се получи?!). Той преброи пръстите на лявата и ръка и я помоли да му ги пази. Тя се огледа в очите му и обеща първо на себе си, а после на него - да, той ще ме целува, но преди да ме докосне с ръцете си, ще ме приеме в сърцето си.
Грешна тактика. Защото времето тиктака. Докато се усети, той вече имаше второто си дете от втората си жена.
Грешен избор и за него. Защото дойде деня, в който сърцето си поиска туй, което той не бе му дал.
А иначе, си имаха всичко.
И погледнато от самолет един за друг те бяха - неподходящи.
Та, когато нещата са правилни, те се нареждат от само себе си.
Той се спаси - в две големи очи, и каза, че откакто ги има - си има всичко.
И нея спаси - преди да се удави в нечие чуждо море.
Сега не важно кой и откъде ги гледа - тя го обича и той я обича, и това е всичко.
А всичко значи всичко.