На Иринка.
Жена безумна от нас те отвлече,
която твоя майка се нарече.
И може би, защото те обича,
на зла съдба живота ти обрича!
А беше ти детенце тъй щастливо
усмихнато,приветливо,игриво.
Изпълваше ти дните ни чудесни,
с закачки мили,със бели и песни.
Но таз неправда Господ ще поправи,
той чудеса безбройни ще направи,
за да завърнеш се при нас отново,
за нов живот и радости готово!
За да пораснеш сред любов и радост,
да преживееш юношество,младост,
сред хората,които те обичат
и бъдеще щастливо ти предричат!
Така ще стане,вярвам във съдбата,
макар че тя е груба и чепата
и във живота за да ни закриля,
от нас изисква мъжество и сила!
А майка ти безумна -то се знае,
за тебе непрестанно ще ридае,
но този който злото пожелава,
без радости в живота си остава!
Публикувано от alfa_c на 01.05.2009 @ 12:51:46