автор: dimension

           „Ние, можещите водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарниците…."

                      13.12.1881, К.Иречек


Този път зад нас не за вас! сме вървяли.
Но пиете вода от нашите стъпки.
Ние сме тези - Успялите неуспяли -
уморени коне, с изтрити от стискане зъби.

Във джоба със дипломи, в друг - с добродетели,
затъкнали в гърло бодливи компромиси,
ние сме камъкът с мястото, който спечелихте
и сме жабите в гьола /как го рекли дедите ни…/

Ние – наивни Сизифовци и Донкихотовци -
често с хлътнали дрехи, очи и бузи,
интелект и морал да пренесем невъзможно е.
Тя, Класа… пак казвам, не се купува.

Хич не мислете! че сме онези – в синджира.
Макар да преглъщаме нелепи привички…
Ние сме текста от вашето бъдещо минало.
Поне свястно заглавие да му измислите?...

Не ни е жал за думите, най-премълчаните,
ни за зрелия плод, струпан в краката ви.
Но ни е жал за цигарите и валерианите
и за голямата водка, врата към нощта ни…

И не за непростимото, и не за парите
сме тъжни… а че все на куц кон залагаме.
Вие… как беше, Господи, там… за вересиите…
Не нас, Господи, Теб си поне да пожалиш…

С гняв, обида и злоба - няма да ви застигнем.
От горчилки поени сме, попреседна погачата...
Ние сме тези – достойните - тръгващи тихо.
Все по верния път - на ръцете ни и на главата.