Сама съм със тревогата.
В креватчето детето
с температура огнена
потръпва със ръцете.
А в болницата другия
любим човек более.
Светлее абажурът.
Аз трябва да живея!
Аз трябва да съм силна!
За кой ли път си казвам?
В прозорците двукрили
луната лик показва...
Отекват стъпки в мрака.
Детето тежко диша.
За миг в съня проплаква...
За да будувам - пиша!
И никакви дълбоки,
знам, мисли не нареждам.
Но в тази нощ жектока
крепя със стих надеждата.
1976 г.