Вървяхме под дъжда
Притихнала те слушах
Как с нежност разказваше
за нея - другата жена
Погледа й влюбен
отправен към звездите.
Краските омайни,
вълшебно изваяни
от любовните й пръсти...
Чистота в нейната душа
Сбогом с обич
най-трудно се изричат
повече боли от туй,
когато тебе сбогом кажат.
Вярвяхме, вадички
стичаха се по косите и лицето
Какво?
Не, не плача, туй е от дъжда.
Затворена врата,
ключ, лунна светлина
Сбогом с обич
изказани в нощта.