автор: nadejdaivanov

Ключ ти дадох, да отключиш оковите.
Дар ти дарих на прощаване.
Ти не тръгна.

Грубост казах, да загърбиш оловото.
Край на мъчното ни отдаване.
Пак се обърна.

Звезда ти видях, а къде са подковите?
Нея люби, така, на минаване.
Ставам тъмна.
И се разсъмна.