Слънцето залепва за гърба ú.
Не ú тежи,
но го оставя пред вратата ти –
да не усетиш колко е гореща
с малинов клош,
затихващ в коленете,
без остроносите обувки,
за да не душат хрътките наоколо,
без конската опашка,
с която гонеше досадата.
Mомчешки късото и уязвимо
не ú тежи.