автор: betty

Ще запалим пожара на розите
и смълчани, и земни
до звънкия вик на водата,
ще стаим радостта на телата си.
А след най-невъзможните мигове
ще повярвам на теб и на болката.

На измислени бели скали, с диви ягоди,
с мъх и дъжд от забравени погледи
ще се любим така, както някога...

Потъмнява, припламва, отива си огънят.

Фосфорно синьо - проблясват желания.
Ненаписани стихове тихо се молят
пред студената клада...изгаряме...

И от първия миг на взривената нежност -
вярвам на теб и на болката -
ще опитваме двамата,
сякаш незнаещи,
да запалим пожара на розите.