Хвърлен вик в клисурата…
Пада сянката на ястреб
върху каменна жарава,
като нестинарка тича.
Толкова високо е,
че пресъхва погледа
като стигне чак до долу.
На скалите, като катерачи
храсти са се уловили.
Великани са минавали оттука.
Ехото отвръща…и джуджета.
***
С потоците говорим
и толкова е разбираем
кръговратът на нещата
най-лесно по дъжда
ще слеземе във дола
а утре слънцето
ще ни издигне