автор: lightgreen

Красива си. Не ме слушай.
Твърде много живот имам напоследък,
твърде много раздели, твърде малко целувки,
твърде много блус и цигари…

(Приятел ми беше казал веднъж:
Блусът е когато нямаш нищо останало,
дори и надеждата)
Прекрасна си. Не ми обръщай внимание.
Твърде сложен е този живот –
прекалено много злокачествена,
евтина, сапунена, чалга любов.
Искам да знаеш, че знам –
ти все още обожаваш
онзи тънък, едва доловим аромат
на къна и евтин парфюм по косата ми.
И когато не мога да спя вечер –
а напоследък имам добър сън,
защото хабя много сълзи
(което пак не ти казах, но си ми твърде скъпа,
нямам смелост да си го призная)–
нямаш вина ти, виновна е моята лудост.
Но и това е лечимо.
Хубава си. Всичко друго са клишета.