автор: karambol

Така и не разбрах защо съм тук
и трябва да живея като скот,
сред кофите, препълнени с боклук,
един окаян и смрадлив живот.

И още не разбирам: Как така
на всички им е ясно кой съм аз,
щом моята протегната ръка
е чужда като просещия глас.

Нима избрах живота си такъв-
не помня да съм молил и ридал
да се родя, да бъда плът и кръв,
покрита с мръсотия и печал.

Затуй вървя и си говоря с Бог,
а той мълчи и гледа настрани-
не иска може би да бъде строг,
душата ми до смърт да нарани.

Изхвърлен като прашен стар матрак,
от колене и ласки изтърбушен,
животът си търкалям- няма как
и ударите на сърцето слушам.