автор: yossifova

Дяволът в мен пак избуява.
Кълни от въпроси.
Тежко проклятие ставам.
Анатема от отговори.

Не искам да съм изпросена.
Аз съм прошка.
Неизбежна съм -
като истина.
Скучна съм,
ако съм безвъпросна.
Делнична съм
от неналичност.
Без небе
съм самоизмама.
И не мога да дишам.
С кибритена клечка
паля всички илюзии.
И в техния огън изгарям
всяко разпятие,
недокосване,
химерата
на света
без двама.
Защото...
съм бяла...
Цяла съм...
Истинска...
Сега
аз съм
дяволът.
Други въпроси?