автор: olentangy

Зимно слънце отрязва конеца на улицата
и мирише на въглища от отводните шахти.
Ври в казани - подпалена - неделната скука.
И разбираш: всеки огън си има собствена пластика.

Пепел сипе се вместо сняг. В голите дворове
извисяват се борове - тъмни, тежки, огромни.
Става градският съд гологлав смешен гном,
и плавателна - вадата - за хартиени лодки.

Всяко нещо прибира своя дребничък смисъл,
своята малка душица - на топло, на завет.
Зимно слънце над черните покриви висва.
И градчето на детството рухва в пожарища.