автор: BlackCat
Поискам ли, ще те затворя в стих.
Решетките на думите ще спусна.
Ще бъдеш измълчаван - да не би
да се докоснеш, някак си, до устните ми.
На всяка буква - катинар ръждив -
ще скрия ключа. И от мене тайно.
Ще сбъркам словоред и правопис
и ще задрасквам - да не те позная.
С метафори нелепи - отразен
крив образ в криво огледало,
където всеки миг е ощетен
и няма спомен, дълго оцелявал -
и с някой неумел оксиморон
ще те разпращам в полюсни посоки.
И няма никога да те римувам с "дом".
Тъй както ти не ме римува с "обич".
Поискам ли, ще те затворя в стих.
Но всеки път, когато го започна,
изхвърлям смачкания лист
преди да ти поставя точка...