На К. К. К.
Ех, къде, къде си, капитане -
вéрны друг ты с детство Касиане?
Да пришпорим ние пак мечтите
със тайфата, яхнали звездите…
Аз не бях тогава Касиана,
ти не беше още капитана.
Бяхме просто по детински щури,
раждахме и си ловяхме бури…
Там, под разцъфтялата череша
пращахме към бъдното депеша
с бляновете си детински още,
лумнали в светулковите нощи…
Ех, къде, къде си, капитане –
вéрны друг ты с детство Касиане?
Там, в града на Елиас Канети,
златното ни детство още свети…
25.04.2009 г.