автор: yossifova

Сипи ми глътчица коняк,
за да не питам
кога, къде, защо
не мога да те имам винаги.

Сипи ми втора глътка,
за да забравя, че аз съм втората,
преминала през булото на нощ
невеста „до поискване”.
След трета глътка ме събличай
и ме люби безпаметно.
Разлей четвърта, пета… сто…
по тялото ми…
Изпивай ги…
За да не помниш, че след час
отново си отиваме.
Когато изтрезнеем от обичане
да можем болката
да преодолеем
и да не питаме
кога, къде и как
ще можем
заедно
да дишаме…
И пак с коняк.