автор: meiia

Свила съм се като мокро врабче.
Не че на душата помага.
Ноктите ми не са ноктите на зверче.
А сълзите просто са влага.

Даже съм в грешка. Нямам сълзи!
Дъжд е, пролетно превалял.
Подир него червейче малко пълзи.
Да го клъвна с глад прeмалял,

но ми стяга гърлото пръстен тъга.
И на глезена с гривна такава
минавам през дни с избеляла дъга.
А толкова много остават!

Сухи трохи от трапеза събирани...
Не, ще се храня с прана!
Друга храна и любов не намирам.
Тъкмо да отлитна по-рано.

Този клон ми е дом - под капчука,
на любовта пред палатите.
Сърцето ми, Боже, на Дверите чука.
Отвори, отвори на крилатите!