автор: yossifova

Дойдох през тънък процеп,
издрана, но великолепна,
защото беше го отворил
да видиш как ще се промъкна
през хиляди условности.

Дойдох, защото ме поиска
за себе си единствено,
за твоите мъжки, но самотни
неизкачени никога
и диви хребети.
Сега съм в теб,
на най-високата
и най-опасна
и безвъздушна
връхна точка.
Сега съм остър връх,
достигнал небесата,
от който
връщането е опасно.
Единственият път,
останал ми обратно
е портата
небесна.
През нея няма път назад –
тя води право в Ада.
Но ключът е във мен,
а катинарът си оставил
да чака във подножието
на пътя, който
недоизвървяли сме
все още.