Къде си , магьоснице Любов?
Защо все ме отминаваш....
О, спри и при мен ела.
Дари ми мъничко наслада.
И споделена нека да е тя.
Че все давах , а не получавах.
Безцветна съм в своя тъжен ден.
Оцвети ме , направи ме млада.
Да потъна искам в онзи луд копнеж.
Душата ми да стене до премала.
Моля те , магьоснице Любов!
Запали ме с твоя страстен огън.
Да изгоря , дори да страдам пак.
От греха жадно да отпивам.
До мене спри и ми подай ръка.
Води ме , аз тихо ще те следвам.
Но бърза тя , загърната в ефирен плащ.
Понесла хиляди въздишки.
С криле от сласт и нежна власт.
Не чу ме и отново ме отмина.
След нея остана аромата на цветя.
Трепти от стъпките й въздухът все още.
Отиде си , не пожела да спре ...
Не бе видяла моя молещ поглед.
Но някой ден аз знам ще ме съзре.
...там скрита в сивата реалност.
Ще я позная ли сред многото лица,
нея , която е винаги различна .
Как вчера бе прекрасна , млада,
малко тъжна, но пък зряла днес.
А утре ще е мъдра ,макар поостаряла.
Тази вечна магьосница Любов.